Одеве пуснах това стихотворение у форомо, ма го пускам и тука да не се загуби в патакламата:

Пролетта пристъпва бързо
и води тя южняка млад
за нов живот се готви всичко
а Дарито си хапва шоколад

Топло лятото връхлита
зове ни силно морски хлад
Събира слънце урожайно жито
а Дарито си хапва шоколад

След знойна жега идва есен
със буйния си пъстър листопад
и няма вече лястовича песен
но Дарито си хапва шоколад

Зимата е ледена и снежна
човек и звяр за топлина е гладен
снегът вали в тишината нежна
а Дарито си хапва шоколад

А на мен ми беше обещал поема...

друг път. нали видя букета за кого беше.
:-)

по реда си

днес букет за ворукса, утре- и в други градове.
Мх, добра стратегия. Изпитана. Работи.

на един поема, на втори чаша, на трети цветя
а за кучо дори кокалче няма

загубило, дарито и бе6е едно криво нея сутрин и като го видя и исе стопли сърцето.
Ама дарито 6те стане свиня като продължава така.